Тренировки по Винг Чун Кун Фу в София. Стил Вонг

От Филип Байер

Вонг Шун Леунг е роден на 8 юни 1935 в Хонг Конг като най-голям син на кантонски лечител, който му предава знанията си.Занимаващият се с лечение и билкарство Винг Чун майстор ,още от своето ранно детство бил заинтересован от бойни изкуства.Баща му също бил познат на кунг фу сцената, което давало на Вонг шанса често да наблюдава кунг фу майстори.Скоро започнал силно да се интересува от събитията по покривите на високите сгради, където са се решавали споровете между бандите.Вонг бързо научил единствения действащ закон: първо удряй, после питай.Завързал контакти с ученици от различни стилове, което го подтикнало и той да тренира.

На 15-16 годишна възраст изпробва различни стилове кунг-фу като започва с тай чи, но скоро се сблъсква със западния бокс.В бокса той вижда добри практически приложения и започва да тренира редовно.След като се скарва по-сериозно с тогавашния си треньор и въпреки окървавеното си лице успява да го притисне в един ъгъл и да го пребие, той изгубва респекта към треньора си и от този ден нататък спира да тренира бокс.

Винг Чун по това време не бил добре познат,а Ип Ман е бил единственият известен учител.На 17 години Вонг има шанса да тренира в школата на Ип Ман. Докато наблюдавал как учениците правят чи сао, той се подсмивал, тъй като движенията му изглеждали много непрактични в сравнение с бокса.Скоро бил предизвикан от ученик на двубой.Само за секунди противникът на Вонг бил повален на земята. Засегнат Ип Ман го попитал дали иска да се бие с по-напреднал ученик. Вонг приел и отново не срещнал проблем. Ип Ман се принудил да се бие срещу Вонг. Вонг се сетил за учителя си по бокс и си помислил, че срещу 59 годишния Ип Ман ще е дори по лесно, като решил да го умори с игра с крака и бързи движения. Ип Ман бил стратегически уверен, притиснал Вонг в един ъгъл и с средно висок ритник и последвал го удар в гърдите, извадил Вонг от равновесие. Вонг избягал към стената, но с бързи движения Ип Ман скъсил дистанцията и с няколко бързи удара дал на Вонг да разбере, че е загубил двубоя. Отличният контрол на тялото и бързината удивили Вонг и той разбрал, че е намерил своя учител. На следващия ден Вонг се бил с един от най-добрите ученици на Ип Ман – Ип Бо Чинг, който го победил с лекота. Това окончателно убедило Вонг и той станал официален ученик на Ип Ман.Ип Ман наблюдавал амбициозният и много усърдно трениращ Вонг и споделил с един от най-старите си ученици, Льонг Шунг, че след една година тренировки Вонг ще прослави винга в Хонг Конг. Но сбъркал, изминали едва 3 месеца, когато тежащият тогава 53 кг Вонг, започнал да участва в двубои. Той приемал всякакви противници и винаги излизал победител. Между 18 и 20-та си годишнина той участва в повече от 60 битки. Вонг имал и завистници, който дори плащали на хора да се бият срещу него. Вонг успял да накара хората в Хонг Конг да говорят за стилът Винг Чун. Най-накрая имало стил, който наистина можел да се похвали с успехи.

С помощта на Уйлям Ченг, именит Винг Чун боец, Брус Лий се запознал със стила. Вонг забелязъл, че Брус Лий не взима на сериозно тренировките, бил мързелив и учел бавно. Когато имал проблеми със закона или други бойци, обяснявал че ще си имат проблеми с баща му или Уйлям Ченг. Когато Уйлям, който бил образец за добър боец за Лий, заминал за Австралия, той се почуставал изоставен във враждебна среда. Той се обърнал към Вонг и казал, че иска сериозно да тренира Винг Чун. Заради променения график на тренировките Брус Лий искал да стане частен ученик на Вонг, но срещнал отказ. Пълният с идеи Лий започнал да отива бързо след училище пред къщата на Вонг, и когато другите ученици идвали, той им обяснявал натъжено, че Вонг не си е в Къщи.Всички се прибирали в къщи, а той се връщал и тренирал сам с Вонг. Година и половина Вонг тренирал Лий почти всеки ден. Скоро Вонг усетил че Чи саото на Лий започнало да придобива сила. Рефлексите му се развили толкова добре, че той бил способен да реагира на всяко движение на противника. Тренировките сигурно щели да продължът, но поради проблеми в семейството, Брус Лий бил изпратен в Америка. Приятелството между него и Вонг се ограничило само в кореспонденция с писма. Когато Лий започнал да преподава Винг в Америка, той винаги се обръщал към Вонг за неясноти около техниките. Вонг бил истински идол за Брус Лий. Малко преди смъртта си той се срещнал с Вонг в Хонг Конг и дискутирал развития от него стил Джиит Кун До. Квинтесенцията от разговора била, че Лий не е трябвало изобщо да създава този стил. В отговор на въпрос за съмненията на Лий относно стила си, той казал че стила му, въпреки че е много напредничав, не е пригоден да бъде предаван на други хора. Лий също учил традиционно, биел се на улицата за да събере опит и се опитвал да вкара този опит и в неговия стил.Винг Чун и чи сао-то са основата на Джиит Кун До. Но да се пригодят към новия стил е невъзможно. Основите на Винг-а със своите три форми липсвали на учениците на Брус Лий.

За разлика от Ип Ман, Вонг преподава не само на китайци.Вонг е пример на човек превърнал се в своя стил. Започва като надарен ученик и изучавайки физичните и психичните аспекти на стила се е превърнал в „Винг Чун”. Той е човек, който в зависимост от ситуацията използва или благ или строг тон. Познава границите си, както и границите на другите. Действа успокояващо и отпускащо, но в същото време непоколебим в своята позиция. Без да се преувеличава може да се каже за него, че напомня на меч, който не е опасен докато не се наложи да бъде използван.

На 12 януари 1997 сифу Вонг Шун Льонг претърпява тежък сърдечен удър, след което изпада в кома. В 9 часа средноевропейско време на 28 януари на възраст от 61 години умира сифу Вонг Шун Льонг в слествие на последиците от тежкия удър. Новина достигна до мен, но аз все още не искам да повярвам. Сърдечният удър при неговата възраст и физическо състояние изненада всички. Окончателната раздяла може само да ме натъжава, но аз мисля че той би предпочел смърта пред живота след тежкия удър. Затова мисля, въпреки че не ми е лесно, че би било егоистично да бъде поддържан на системи.

Сифу Вонг живее чрез всички които разпространяват Винг Чун. Пожелавам си за себе си да го запомня не само като майстор на Винг-а, а и като мъдър и решителен човек с прекрасно чувство за хумор, защото точно тези качества го правеха наистина велик майстор.

С преклонение Филип Байер.