Тренировки по Винг Чун Кун Фу в София. Стил Вонг

Има ли титли в стила ?

Точно погледнато степенуването не е нищо по-различно от оценяването.Дори в училище се ядосват, заради несправедливостта на тази система за оценяване, която не предсравя нищо повече от моментното състояние в определена област.
Въпреки това, при първия си контакт с традиционния Винг Чун, много хора задават въпроса,дали тук има нещо като колани или друг вид оценяване на това което можеш в момента.Очевидно повечето хора се стремят към такова градиране.
Някои представители на системата го смятат за необходимо, тези степени, с някакво означение са като етапи за техните ученици. По-добре погледнато става ясно, че това води до социални противоречия. Бързо се стига до въпроса, защо единия има по-висока степен от другия. Отговорът на този въпрос може да бъде само преднамерен. Тези представители обясняват, че така знаят всеки на какво ниво е.
За да може да се реализира тази система, всички ученици трябва да тренират по един и същи начин и с еднаква последователност. Проблемът е очевиден-не всеки ученик,  поради своята индивидуалност, може да се справи с този начин на трениране и да намери своя път, за да стане добър Винг Чун-боец.
Още един недостатък на оценяването е, че то допринася за мързеливостта на учителите.Той вече не трябва да се занимава с учениците си и така може да направи повече бойци. А и в повечето случаи степените не са безплатни.
Налице е и възможността да се събират такси от повече ученици, а изпитите носят допълнителни средства. Винг Чун не предлага патентовани решения, няма строги предписания, че при ситуация XY се работи по схема YZ.Става дума за система, която представлява съвкупност от идеи, а не за строга работна схема. Винг Чун е индивидуален както собствения почерк и предлага на всеки възможността да развие силните си страни.Затова сравненията на отделни ученици са почти невъзможни. По-точно казано за всеки човек трябва да се направи индивидуална система за градиране, в чиито рамки трябва да се придържа.
Друга причина е, че Винг Чун взема в предвид интуицията и чувството на боеца, което противоречи на оценяванията.Това са  индивидуални за всеки човек качества, и който иска вече може да напредва повече и да става все по-добър.Добрият учител трябва да познава слабостите и силните страни на учениците си.Разбира се това изисква време и интерес кам човека, когото обучава.Също така трениращите изграждат и своята психика.
Ако той взима работата си на сериозно, може да оптимизира тренировките като ги пригоди към неговите ученици и така да напредват по-лесно.Важно е и да има личен контакт (учител-ученик/ученик-ученик),тъй като доверието и вниманието по време на тренировка е важно.Ако всички тези неща са на лице както и избягването на ограниченото мислене, се създава конструктивна тренировачна атмосфера.Разделението на напреднали е несъстоятелно, всеки учи от всеки.
Като обобщение може да се каже, че Винг Чун отдава голямо занчение на прецизността.Това обаче не може да се научи от книги, видео филми или от учител, който не иска да се занимава с учениците си. Неслучайно системата се предава още от създаването си от учител на ученик. Тази традиция трябва да баде съхранена и да се избегне всякаква механизация на обучението. Но проблемът на степенуването не е само при учениците, но и при учителите. Като допълнителна информация може да се каже, че Ип Ман днес се смята за последния Голям майстор. Ако някой го е наричал така, когато е бил жив, той се е чувствал неудобно. Той не е искал това свое прозвище, гледал е на себе си като на обикновен човек, а не като на бог.
Днес на сцената на Винг Чун няма майстри и гросмайстори, ако някой се смята за голям човек като Ип Ман, това говори лошо за него.Тази титла в Китай се нарича Sifu, и така става ясно, че хората който ги използват просто нищо не разбират. Титлата Sifu не се получава, тя означава баща или в този случай учител. Когато ученик нарича неговия учител sifu, това значи, че между тях съществува по-тясна връзка.
Един Sifu не учи своите ученици само на Винг Чун, но и на  нещата от живота. При всичко това не трябва да забравяме, че сме в Европа и манталитета ни се различава от този на китайците.Проблем, който поставя под въпрос темата за Sifu. Трябва ли sifu да създава такива отношения, че да не се стига до смяна на учителите както в другите видове спорт? Дали трябва да се смята че един път Sifu-винаги Sifu ,и така да се печелят недопустими предимства, е доста проблематичен въпрос.

Филип Байер